8.09.2011 г., 21:02

Някой нежно ме погали~*

1.2K 0 1

Някой нежно ме погали~*

 

            {08 септември 2011 г}

~&*~

 

 

Лицето ми го няма днес, Любов~*

... а само празна Нежност зее.

 

Ръцете ми ги няма днес,

ЛЮБОВ!

... а само сухи клонки

в нозете ми копнеят.

 

Косите ми ги няма~*

ДНЕС...

ЛЮБОВ!

Окапали листа са

под тялото на Есенна Бреза

застинала на праг самотен~*

 

Едва прокрадва се

във мене Утрото сега

и всеки ден

Небето ми чернее ли,

чернее...

 

И стича се от него

чиста езерна вода,

която носи в себе си

Тъга.

ЖАЛЕЯ ТЕ, ЛЮБОВ!

ЖАЛЕЯ~*

 

И викам те да се завърнеш

от Смъртта...

И викам те...

ДА СЕ ЗАВЪРНЕШ!!!

 

Нозете си...

във каменна земя

вкопах.

Заринах ги.

Почти до колена.

ЗАЩО СА МИ!!!

Щом трябва да стоя

В НЕМИЛОСТ ТУК

Безлика...

мръзнеща Естрела~*

 

Крилете си за тебе аз държа...

НА ТЕБЕ ДАВАМ ГИ!!!

Да дойдеш ти оттам...

на Ангелски крила понесен.

 

ЕЛА, ЛЮБОВ!

ЕЛА~*

 

Накарай пак Сърцето ми

ДА ПЕЕ...

Както някога...

НЯКОГА!

Тогаз...

Когато с влюбен глас

издиша кротко

НЕЖНО: „ Лицето ти го има!”~*

 

Чакам те със цвете във ръка...

както някога, Любов НЕЗЕМНА!

Пиша стих след стих...

за тебе ги редя...

защото знам...

ОБИЧАШ ГИ

и знам, че ако Ангел си сега...

пак в стиховете ми

ще виждаш Своята жена...

Онази...

Дето с две празни чаши

и с две вплетени сърца...

сама стои...

с вкопани днес...

във каменна земя...

Неми...

но благи ходила...

 

Очите ми са плахи езера

и топла е водата там...

Във тях  Ти плуваш,

МОЙ!

ВЪЛШЕБЕН ЛЕБЕД!

И пееш ми...

ОНЕЗИ...

тъй обичани от мен слова:

 

 „Небето тихичко зарида...

А на прозореца рисувам устните ти.

Чуваш ли?”

 

 

 

 

Извикай ми!

Както някога...

ТОГАЗ:

 

„Светът те вика...”

 

 

~&*~

 

 

 

 

Послесловие...

 

Пътищата прашни

увивам около себе си~*

Жив шал...

А душата ми е птиче малко,

почукващо с крилце

на прозореца ти

във време на пълна Луна...

~&*~

 

 

ДА ПОГОВОРИМ ЗА ЛЮБОВ!

 

Онова Чувство, което пленява

и Сърцата задържат дъха~*

 

само пулс - Л-Е

Fausto Papetti - Non credere

( звукът на душата ми...)

http://www.vbox7.com/play:054eaa08e3

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Л-Е Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...