Някой нежно ме погали~*
{08 септември 2011 г}
~&*~
Лицето ми го няма днес, Любов~*
... а само празна Нежност зее.
Ръцете ми ги няма днес,
ЛЮБОВ!
... а само сухи клонки
в нозете ми копнеят.
Косите ми ги няма~*
ДНЕС...
ЛЮБОВ!
Окапали листа са
под тялото на Есенна Бреза
застинала на праг самотен~*
Едва прокрадва се
във мене Утрото сега
и всеки ден
Небето ми чернее ли,
чернее...
И стича се от него
чиста езерна вода,
която носи в себе си
Тъга.
ЖАЛЕЯ ТЕ, ЛЮБОВ!
ЖАЛЕЯ~*
И викам те да се завърнеш
от Смъртта...
И викам те...
ДА СЕ ЗАВЪРНЕШ!!!
Нозете си...
във каменна земя
вкопах.
Заринах ги.
Почти до колена.
ЗАЩО СА МИ!!!
Щом трябва да стоя
В НЕМИЛОСТ ТУК
Безлика...
мръзнеща Естрела~*
Крилете си за тебе аз държа...
НА ТЕБЕ ДАВАМ ГИ!!!
Да дойдеш ти оттам...
на Ангелски крила понесен.
ЕЛА, ЛЮБОВ!
ЕЛА~*
Накарай пак Сърцето ми
ДА ПЕЕ...
Както някога...
НЯКОГА!
Тогаз...
Когато с влюбен глас
издиша кротко
НЕЖНО: „ Лицето ти го има!”~*
Чакам те със цвете във ръка...
както някога, Любов НЕЗЕМНА!
Пиша стих след стих...
за тебе ги редя...
защото знам...
ОБИЧАШ ГИ
и знам, че ако Ангел си сега...
пак в стиховете ми
ще виждаш Своята жена...
Онази...
Дето с две празни чаши
и с две вплетени сърца...
сама стои...
с вкопани днес...
във каменна земя...
Неми...
но благи ходила...
Очите ми са плахи езера
и топла е водата там...
Във тях Ти плуваш,
МОЙ!
ВЪЛШЕБЕН ЛЕБЕД!
И пееш ми...
ОНЕЗИ...
тъй обичани от мен слова:
„Небето тихичко зарида...
А на прозореца рисувам устните ти.
Чуваш ли?”
Извикай ми!
Както някога...
ТОГАЗ:
„Светът те вика...”
~&*~
Послесловие...
Пътищата прашни
увивам около себе си~*
Жив шал...
А душата ми е птиче малко,
почукващо с крилце
на прозореца ти
във време на пълна Луна...
~&*~
ДА ПОГОВОРИМ ЗА ЛЮБОВ!
Онова Чувство, което пленява
и Сърцата задържат дъха~*
само пулс - Л-Е
http://www.vbox7.com/play:054eaa08e3
© Л-Е Всички права запазени
Поздрави!