Някой нежно ме погали~*

            {08 септември 2011 г}

~&*~

Лицето ми го няма днес, Любов~*

... а само празна Нежност зее.

Ръцете ми ги няма днес,

ЛЮБОВ!

... а само сухи клонки

в нозете ми копнеят.

Косите ми ги няма~*

ДНЕС...

ЛЮБОВ!

Окапали листа са

под тялото на Есенна Бреза

застинала на праг самотен~*

Едва прокрадва се

във мене Утрото сега

и всеки ден

Небето ми чернее ли,

чернее...

И стича се от него

чиста езерна вода,

която носи в себе си

Тъга.

ЖАЛЕЯ ТЕ, ЛЮБОВ!

ЖАЛЕЯ~*

И викам те да се завърнеш

от Смъртта...

И викам те...

ДА СЕ ЗАВЪРНЕШ!!!

Нозете си...

във каменна земя

вкопах.

Заринах ги.

Почти до колена.

ЗАЩО СА МИ!!!

Щом трябва да стоя

В НЕМИЛОСТ ТУК

Безлика...

мръзнеща Естрела~*

Крилете си за тебе аз държа...

НА ТЕБЕ ДАВАМ ГИ!!!

Да дойдеш ти оттам...

на Ангелски крила понесен.

ЕЛА, ЛЮБОВ!

ЕЛА~*

Накарай пак Сърцето ми

ДА ПЕЕ...

Както някога...

НЯКОГА!

Тогаз...

Когато с влюбен глас

издиша кротко

НЕЖНО: „ Лицето ти го има!”~*

Чакам те със цвете във ръка...

както някога, Любов НЕЗЕМНА!

Пиша стих след стих...

за тебе ги редя...

защото знам...

ОБИЧАШ ГИ

и знам, че ако Ангел си сега...

пак в стиховете ми

ще виждаш Своята жена...

Онази...

Дето с две празни чаши

и с две вплетени сърца...

сама стои...

с вкопани днес...

във каменна земя...

Неми...

но благи ходила...

Очите ми са плахи езера

и топла е водата там...

Във тях  Ти плуваш,

МОЙ!

ВЪЛШЕБЕН ЛЕБЕД!

И пееш ми...

ОНЕЗИ...

тъй обичани от мен слова:

 „Небето тихичко зарида...

А на прозореца рисувам устните ти.

Чуваш ли?”

Извикай ми!

Както някога...

ТОГАЗ:

„Светът те вика...”

~&*~

Послесловие...

Пътищата прашни

увивам около себе си~*

Жив шал...

А душата ми е птиче малко,

почукващо с крилце

на прозореца ти

във време на пълна Луна...

~&*~

ДА ПОГОВОРИМ ЗА ЛЮБОВ!

Онова Чувство, което пленява

и Сърцата задържат дъха~*

само пулс - Л-Е

Fausto Papetti - Non credere

( звукът на душата ми...)

http://www.vbox7.com/play:054eaa08e3