Някой винаги идва
Някой, не и Ти.
Влиза и сяда. Мълчи.
Друг се разкиснал - дърдори -
не и Ти.
Аз съм само слушател -
разсеяно-търпелив -
докато ме стегне шапката,
но не и Ти.
Впрочем, къде си и докога?
Все тази есен и - голота.
Аполоновски сдържан,
махваш с ръка -
клюкарките ще обсъждат:
"Ау, как така?!"
Прати ги нанякъде,
изиграй суета.
Все едно - чакам те.
Все още - сега...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иванка Гичева Всички права запазени
