5.01.2012 г., 15:24 ч.

Някоя и Целуващият я мъж 

  Поезия » Любовна
787 0 12
Ще изтрия с карминени устни
от лицето ти летния дъжд.
Как, кажи ми, как да те пусна
да си тръгнеш така, изведнъж.
Та нали ще се срутят облаци,
ще застене градът от печал,
пясъкът, изподран от провлаци,
ще се дави във сълзи и кал.
Край лиманите птици уплашени
ще се блъскат в стени от тъга
и ще вие морето, страшното,
впило пенести пръсти в брега.
Още няколко мига почакай
да утихне поройния дъжд.
Още малко поне да сме някоя
и целуващият я мъж.

 

© Ели Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много хубаво! Поздрае!
  • Още малко поне да съм някоя ... и целуващият я мъж! Прекрасно!
  • А бе, просто чета наред - прекрасни стихове!
  • Поздрави, Ели! Ще се препрочита.
  • !!!
  • Изключително красиво.
    Изключително!

    П.П. Относно критиката на Валерия, хубавият ритъм не означава монотонна регулярност. Заслушайте се в ударите на сърцето си и ще разберете какво имам предвид.


  • !!!!!!
  • Много хубаво...
    Браво!
  • и ще вие морето, страшното,
    впило пенести пръсти в брега.
    Хубаво е!
  • Ритмично имах предвид, иначе смислово си е ок
  • Благодаря за коментарите. Валя, оценям критиката Ви. В смисъл на метафорично зле, ритмично зле или смислово, или нещо друго? Моля за уточнение, за да знам върху какво да работя.
  • "Та нали ще се срутят облаци,
    ще застене градът от печал,
    пясъкът, изподран от провлаци,
    ще се дави във сълзи и кал."
    - ей тази част никак не звучи добре!
Предложения
: ??:??