Някоя и друга теорема, изразени в една малка поема

Математиката ми е смъртен враг,

казвах си наум, другарю драг,

но от днес нататък аз решавам,

със математиката ще се сдобрявам!

Книгата отварям и започвам да чета,

теоремите повтарям, вече пада ми гласа!

В този миг намирам решение -

ще напиша стихотворение!

Записвам първото определение:

ъглополовяща се нарича 

лъчът, който ъгъла на две разсича.

Второ правило по ред:

прав е ъгълът, равен на своя съсед.

Две пресечени прави, които образуват комшии равни -

перпендикулярни се наричат и ето, че правилата стават забавни.

Във всеки триъгълник сборът на трите ъгли 

е равен на 180, запомни!

Признаци за еднаквост на триъгълници започвам

и ето че първи признак посочвам:

две страни и ъгъл по средата,

при тези условия са ясни нещата.

Още по-силно се съсредоточавам,

втори признак вече ще изучавам.

Два ъгъла и страна една,

достатъчно е само това

и вече със сигурност знаем,

еднаквостта доказваме, без да се маем.

А пък равни ли са всички страни

във двата триъгълника, запомни,

по трети признак еднаквостта доказваме,

и така бележника от двойка предпазваме.

Равнобедрен триъгълник имаме ли даден,

ъгълът при основата на този срещу него е равен.

А пък за равностранен триъгълник друго важи,

60 градуса са всичките му ъгли.

С това геометрията дори не съм преполовила,

но поне представа съм добила,

още колко математика има за научаване

и още колко правила за изброяване,

и като гледам накъде вървят нещата,

цяла стихосбирка ще стане от правилата!