13.06.2025 г., 15:28

Някъде

379 1 10

Някъде сега,

една котка се облизва,

защото ти я галиш.

Седиш на пейка

и галиш котката.

Не знае, горката,

че цялата ми ревност

се излива над нея

под формата на дъжд

от кестенови цветове.

 

Някъде сега

един гълъб се перчи

в краката ти,

защото си му дал

трошички обич.

Не знае, горкият,

че се е нахранил с обичта,

която беше чувствана за мен.

 

Някъде там

ухажваш друга.

И нямам нищо против,

защото тя е временна

в света на твоето безгрижие.

Не знае дамата, че към дома си тръгнал,

все едно не се е случвало.

 

Някъде при мен

лежи любовник.

И гали тихо раните ми с мед.

Не знае, милият, че ти си идваш.

И ще бъда друга.

Ще бъда аз отново себе си.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Susan Essex Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Някъде...
    Всичко е някъде, но не всичко отива в Никъде...
    Поздравявам те.
    ПП
    Нали съм се кръстил сам Мислител, трябва да измъдрувам някъде и понякога нещо що-годе, по-така и иначе 🙃
  • Остани!
    Защото лудите и Господ ги закриля!🤗
  • Поздрави, Веселка! И мерси! ☺️
  • Харесва ми как пишеш! Поздрави!
  • Добре заварила, Надежда!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...