Някъде
Някъде сега,
една котка се облизва,
защото ти я галиш.
Седиш на пейка
и галиш котката.
Не знае, горката,
че цялата ми ревност
се излива над нея
под формата на дъжд
от кестенови цветове.
Някъде сега
един гълъб се перчи
в краката ти,
защото си му дал
трошички обич.
Не знае, горкият,
че се е нахранил с обичта,
която беше чувствана за мен.
Някъде там
ухажваш друга.
И нямам нищо против,
защото тя е временна
в света на твоето безгрижие.
Не знае дамата, че към дома си тръгнал,
все едно не се е случвало.
Някъде при мен
лежи любовник.
И гали тихо раните ми с мед.
Не знае, милият, че ти си идваш.
И ще бъда друга.
Ще бъда аз отново себе си.
© Susan Essex All rights reserved.
