Някъде ... Есенно ...
Тези купесто-перести облаци,
от тънка белова пелена,
тихо скриват тъгата ни
от плеяда звезди-воайори.
Сякаш тънка връвчица от сенки
се приплъзват без звук, и без свян
и с ретуш коригират
яркостта на душата.
Тези пурпурно–алени пламъци,
златокосо разпилени в нощта,
още палят дъха ни
с невидими струйчици нежност ...
А в среднощния скитащ се мрак,
с посята от нас тишина,
тихо рее се песен ...
Някъде ... Есенно ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Г Всички права запазени
