27.08.2010 г., 21:04 ч.

Някъде, някога 

  Поезия
715 0 0
Утре ще те чакам пак
на езерото.
Там всеки, който е загубил нещо,
се оглежда,
за да го намери.
Аз ще търся теб,
а ти ще потопиш очи,
за да си спомниш
къде точно ме загуби.
2010 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Невена Григорова Всички права запазени

Предложения
  • Нощта разтвори черната си рана. Съзвездието Лира звънна тихо, небесната божествена камбана изплака с...
  • По дяволите – плитките води, които давят снажни вълноломи. След тях е нито пепел, нито дим, но прист...
  • Навярно имат срок на годност думите, износват се и шепот, и мълва. По-дрипави от просещите друмници,...

Още произведения »