23.04.2018 г., 1:36

Срок на годност

2.3K 22 16

Навярно имат срок на годност думите,
износват се и шепот, и мълва.
По-дрипави от просещите друмници,
завет и клетва, сриват се в пръстта.

Разпадат се на части обещания,
проклятия изгубват своя глас
и само безпризорните мълчания
напомнят, че били са свят за нас.

Безцветни, овехтели от повтаряне,
помръкват и не струват пет пари.
От употреба, смисълът забравен е.
("В началото бе Словото...", нали!?)

Не вярвам им, простете, ако можете,
макар да ги изричам, пак и пак,
че силата им жива е разложена
и днес са само древен артефакт.

Протрити, избелели и измачкани,
дрънчат с високопарна, пошла страст
за надпревара, с глупаво очакване,
че ще възвърнат старата си власт.

Изнизва им се времето, не помни се,
че като камък думите тежат.
Без вярност и от кух заряд отровени
и камъните даже се рушат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вики Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Инересна идея. Хубави рими.
  • Много искрено, истинско, силно!
    Безцветни, овехтели от повтаряне,
    помръкват и не струват пет пари.
    От употреба, смисълът забравен е.
    ("В началото бе Словото...", нали!?)
  • Разкош!
  • Думите.....В днешното,ново време всичко минало е с изтекъл срок на давност!..Как сме се възхищавали на всяка дума,казана от поет-писател,учели сме ги наизуст,защото са ни вдъхновявали!Как сме вярвали на всяка дадена дума,защото никой не се е отричал от нея!Сега....не вярваш на никого,не вярваш на думите,защото се използват и да те излъжат/ало измамниците ,например/!Не изтекъл срок-има семейства,в които няма какво да си кажат....Чудесно изграден стих,Вики и по форма и съдържание!
  • Така да ти се възхищавам, Викс!... Не мога да напиша достоен коментар изобщо! Винаги ме изумяваш до някаква безкрайна степен! Нямаш и един слаб стих, при никой друг не съм го видяла това! Адмирации!!!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...