Някъде някога
Няколко прости думи,
С нотка тъжен глас
и леко погалена от самота,
ще кажа аз сега.
Вярвай само на едни,
едни които не се забравят
и от самота не страдат.
Едни които не се оставят
и щастие раздават.
Повярвай им и не се чуди,
такава любов я има,
но само на четири очи.
Вярвай и не тъжи,
един ден това ще си ти.
Погледни нагоре към небето
с отворени очи.
И не забравяй,
някъде някога едно сърце
за теб ще заблести.
Повярвай в красивите звезди,
знай един ден влюбения си ти.
С нота тъжен глас пиша аз сега,
но знам, някъде някога,
че едно сърце за мен ще затупти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Едмона Нейчева Всички права запазени