Nov 8, 2016, 4:40 PM

Някъде някога

  Poetry » Love
716 0 0

Няколко прости думи,
С нотка тъжен глас
и леко погалена от самота,
ще кажа аз сега.

Вярвай само на едни,
едни които не се забравят
и от самота не страдат.
Едни които не се оставят
и щастие раздават.


Повярвай им и не се чуди,
такава любов я има,
но само на четири очи.
Вярвай и не тъжи,
един ден това ще си ти.

Погледни нагоре към небето
с отворени очи.
И не забравяй,
някъде някога едно сърце
за теб ще заблести.

Повярвай в красивите звезди,
знай един ден влюбения си ти.
С нота тъжен глас пиша аз сега,
но знам, някъде някога,
че едно сърце за мен ще затупти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Едмона Нейчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...