Nov 8, 2016, 4:40 PM

Някъде някога

  Poetry » Love
718 0 0

Няколко прости думи,
С нотка тъжен глас
и леко погалена от самота,
ще кажа аз сега.

Вярвай само на едни,
едни които не се забравят
и от самота не страдат.
Едни които не се оставят
и щастие раздават.


Повярвай им и не се чуди,
такава любов я има,
но само на четири очи.
Вярвай и не тъжи,
един ден това ще си ти.

Погледни нагоре към небето
с отворени очи.
И не забравяй,
някъде някога едно сърце
за теб ще заблести.

Повярвай в красивите звезди,
знай един ден влюбения си ти.
С нота тъжен глас пиша аз сега,
но знам, някъде някога,
че едно сърце за мен ще затупти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Едмона Нейчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...