Nov 8, 2016, 4:40 PM

Някъде някога 

  Poetry » Love
434 0 0

Няколко прости думи,
С нотка тъжен глас
и леко погалена от самота,
ще кажа аз сега.

Вярвай само на едни,
едни които не се забравят
и от самота не страдат.
Едни които не се оставят
и щастие раздават.


Повярвай им и не се чуди,
такава любов я има,
но само на четири очи.
Вярвай и не тъжи,
един ден това ще си ти.

Погледни нагоре към небето
с отворени очи.
И не забравяй,
някъде някога едно сърце
за теб ще заблести.

Повярвай в красивите звезди,
знай един ден влюбения си ти.
С нота тъжен глас пиша аз сега,
но знам, някъде някога,
че едно сърце за мен ще затупти.

© Едмона Нейчева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??