8 нояб. 2016 г., 16:40

Някъде някога

720 0 0

Няколко прости думи,
С нотка тъжен глас
и леко погалена от самота,
ще кажа аз сега.

Вярвай само на едни,
едни които не се забравят
и от самота не страдат.
Едни които не се оставят
и щастие раздават.


Повярвай им и не се чуди,
такава любов я има,
но само на четири очи.
Вярвай и не тъжи,
един ден това ще си ти.

Погледни нагоре към небето
с отворени очи.
И не забравяй,
някъде някога едно сърце
за теб ще заблести.

Повярвай в красивите звезди,
знай един ден влюбения си ти.
С нота тъжен глас пиша аз сега,
но знам, някъде някога,
че едно сърце за мен ще затупти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Едмона Нейчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...