8 нояб. 2016 г., 16:40

Някъде някога

721 0 0

Няколко прости думи,
С нотка тъжен глас
и леко погалена от самота,
ще кажа аз сега.

Вярвай само на едни,
едни които не се забравят
и от самота не страдат.
Едни които не се оставят
и щастие раздават.


Повярвай им и не се чуди,
такава любов я има,
но само на четири очи.
Вярвай и не тъжи,
един ден това ще си ти.

Погледни нагоре към небето
с отворени очи.
И не забравяй,
някъде някога едно сърце
за теб ще заблести.

Повярвай в красивите звезди,
знай един ден влюбения си ти.
С нота тъжен глас пиша аз сега,
но знам, някъде някога,
че едно сърце за мен ще затупти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Едмона Нейчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...