20.01.2011 г., 20:36

Някъде около пладне

964 0 0

Синя мъгла! Бели облаци! Зад тях светлина!
Ти си там и малко ухайно витаеш...
Не си играй! Не си играя!

Спорно е! Нощни призраци! И там - самота!
Хапчето спи върху шкафчето дървено...
Не е игра! Къде витаеш?

Хора преплетени! Бъдеще някакво! Около пладне!
Там си и сиви зверчета препускат...
Не, нищо не струва! И ти не го можеш!

Стига това! Пухкави зайчета! Малко тъга!
Май видях те, през мрежа от помисли...
Не е това! Но аз си тръгвам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...