Jan 20, 2011, 8:36 PM

Някъде около пладне

Poetry

957 0 0

Синя мъгла! Бели облаци! Зад тях светлина!
Ти си там и малко ухайно витаеш...
Не си играй! Не си играя!

Спорно е! Нощни призраци! И там - самота!
Хапчето спи върху шкафчето дървено...
Не е игра! Къде витаеш?

Хора преплетени! Бъдеще някакво! Около пладне!
Там си и сиви зверчета препускат...
Не, нищо не струва! И ти не го можеш!

Стига това! Пухкави зайчета! Малко тъга!
Май видях те, през мрежа от помисли...
Не е това! Но аз си тръгвам!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0