23.08.2023 г., 6:53  

Някъде в нощта

833 0 0

Някъде в нощта, сенки тлеят в нищета,

смирени клони се разтварят в самота.

Летейки по горските стъбла, бухалите,

птиците на нощта, улисани в скърби кацат по върха.

 

С молитва те постилат мрака кат черга по земята,

буен пламъкът не стихва, и сърдито плъзва по висината,

вятърът мълви, но не стихва, зората с багрите си целува полята.

Някъде в нощта, в съзвучие с бледия морски бряг,

духа вятъра студен, лее се дъжд,

обсипва почвата с тъга, пърха булото на светлината.

 

Птиците политат към спомен неистов, вълшебен,

душите си да изчистят, детски мир да посеят,

света обсебен да избистрят, чедата си да люлеят,

с крилете си да ги притиснат, и в растежа им да избледнеят,

мира на гръб да понесат, да спазят тоя завет, и далеч в мрака да полетят.

 

Някъде в нощта, лилиите по реката леко се поклащат в глуха тишина.

Искрици угасват под воала на сенчести слова,

а пръстта шумяща, и пепелта лютива, обагрена от свода небесен

и природата любяща, тъй повяват живота наш към вечността.

 

Шепне нощта, вятъра по клоните повява,

реколтата расте и изпълва полята, листата шават,

с лек трепет вселената пъстри лозята.

И дъжда дълго да вали, в шепот ритмично ще мълви,

песен нежно изпълнява, и тъй приказно звъни,

излива се по равнините, скалите троши и процъфтява.

 

Някъде в нощта, гдето смърт и живота се пресичат,

а безропотните стволи попиват съня от полята,

тлеят там сенките в мъглата, там гдето нежни са стъблата

и обсипани от дъжда изграждат листата.

 

Шепне нощта, чернее се планината,

окъпани в роса, храстите шумят кат есенни листа,

и небето стои скрито в бляскава мъниста.

 

Ята от птици прелитат над жарките полета,

звездите мълвят стихове, и палят утринната искра,

изгрява ден, зреят градини, и птиците намират новата земя.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светослав Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...