Някъде в нощта, сенки тлеят в нищета,
смирени клони се разтварят в самота.
Летейки по горските стъбла, бухалите,
птиците на нощта, олисани в скърби кацат по върха.
С молитва те мрака постилят кат черга по земята,
буен пламъкът не стихва, а сърдито плъзва по висината,
вятърът мълви, но не стихва, зората с багрите си целува полята.
Някъде в нощта, в съзвучие с морския бряг
духа вятъра студен, лее се дъжд,
обсипва почвата с тъга, пърха булото на светлината.
Птиците политат към неистов спомен, вълшебен,
душите си да изчистят, детски мир да посеят, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация