Някъде в нощта

Някъде в нощта, сенки тлеят в нищета,

смирени клони се разтварят в самота.

Летейки по горските стъбла, бухалите,

птиците на нощта, улисани в скърби кацат по върха.

С молитва те постилат мрака кат черга по земята,

буен пламъкът не стихва, и сърдито плъзва по висината,

вятърът мълви, но не стихва, зората с багрите си целува полята.

Някъде в нощта, в съзвучие с бледия морски бряг,

духа вятъра студен, лее се дъжд,

обсипва почвата с тъга, пърха булото на светлината.

Птиците политат към спомен неистов, вълшебен,

душите си да изчистят, детски мир да посеят,

света обсебен да избистрят, чедата си да люлеят,

с крилете си да ги притиснат, и в растежа им да избледнеят,

мира на гръб да понесат, да спазят тоя завет, и далеч в мрака да полетят.

Някъде в нощта, лилиите по реката леко се поклащат в глуха тишина.

Искрици угасват под воала на сенчести слова,

а пръстта шумяща, и пепелта лютива, обагрена от свода небесен

и природата любяща, тъй повяват живота наш към вечността.

Шепне нощта, вятъра по клоните повява,

реколтата расте и изпълва полята, листата шават,

с лек трепет вселената пъстри лозята.

И дъжда дълго да вали, в шепот ритмично ще мълви,

песен нежно изпълнява, и тъй приказно звъни,

излива се по равнините, скалите троши и процъфтява.

Някъде в нощта, гдето смърт и живота се пресичат,

а безропотните стволи попиват съня от полята,

тлеят там сенките в мъглата, там гдето нежни са стъблата

и обсипани от дъжда изграждат листата.

Шепне нощта, чернее се планината,

окъпани в роса, храстите шумят кат есенни листа,

и небето стои скрито в бляскава мъниста.

Ята от птици прелитат над жарките полета,

звездите мълвят стихове, и палят утринната искра,

изгрява ден, зреят градини, и птиците намират новата земя.