Някъде в теб
Някъде в теб
Да обичаш без да си обичан,
Да даваш без да ти е дадено.
Да си мразен без да си заслужил,
Да си победен без да си се борил.
***
Какво е живот?Какво е борба?
Що е амбиция и що е мечта?
Къде е небето?Къде е земята?
Какво направих и какво да направя?
Търся отговор, но сякаш съм в затвор.
Искам свобода, а сякаш съм в беда.
Къде съм? Коя съм?
***
Ето ... мир ... покой ... тишина!
Ето ... ангел окрилен с любов дарен
Идва и ми шепти:
“ Да, сестро, знаеш отговора ...
той е в теб и ти си в него!”
***
Тъга ... агония ... сълзи,
Сякаш всичко се взриви.
Аз съм птица извисена,
Над болка,скръб и неволя.
Чувствам цветовете, топлината,
Даровете, аромата.
И всичко е там – в душата!
Душата, изпълнена с любов и добрина.
Душата, обичаща без да е обичана,
Даваща без да й е дадено,
Душата – победителка и вестителка
На всемир и хармония,
Извисена над злоба и тревога,
Както птица в простора!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© София Русева Всички права запазени
