melian4eto (Деси)
77 16
29.01.2014 г., 15:31 ч.  

Някъде във тъмното 

  Поезия » Любовна
471 0 4

 

Разтапяме се... някъде във тъмното,

ръцете ти се вплитат във косите ми,

издишвам те... отварям те... изгубвам се

в дълбокото изпълващо очите ти.

Разливаме се... някъде по края си

и дишаме запалените въглени.

Потънала в мечтание е стаята

и нашите знамения са сбъднати.

По кожата ти пламват световете ни,

а думите се губят във стенания.

Аз пиша със дъха си по сърцето ти

и буквите ми нямат очертания.

Опънати до скъсване са струните,

реките са изваяли телата ни,

в прегръдка с океана се римуваме,

сред вятъра намираме душата си.

Разкъсваме се... някъде в далечното,

до спящите вулкани, до пустините,

когато те погледна, съм обречена

да паля и реките, и градините.

 

Отиваме си... някога след залеза,

но този път оставам до следите ни,

и знаейки, че тук съм те разказала,

отново имам сили за мечтите си. 

 

© Деси Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви много за коментарите! много се радвам, че някой ме чете!!! Този стих се появи в един много емоционален за мен момент... "с океана" ще е много по-добре, права сте Жанет, точно вчера си го мислих! Поздрави!
  • Аз това с прелистването го направих отдавна, хубаво пишеш.
    С Човечето и Еленчето
    Като паяжинка ми е целият стих - заплетен, фин и красив.
    Прочетох си го много тихо на глас
    ( мисля само, че ще е по-добре "с океана" )
  • Стихотворението е хубаво, а и ти пишеш добре, попрегледах назад текстовете ти. Ще се радвам да видя, че се развиваш сред нас Успех!
  • Според мен стихотворението е много хубаво. Поздрави, Деси!
Предложения
: ??:??