Някъде във тъмното
Разтапяме се... някъде във тъмното,
ръцете ти се вплитат във косите ми,
издишвам те... отварям те... изгубвам се
в дълбокото изпълващо очите ти.
Разливаме се... някъде по края си
и дишаме запалените въглени.
Потънала в мечтание е стаята
и нашите знамения са сбъднати.
По кожата ти пламват световете ни,
а думите се губят във стенания.
Аз пиша със дъха си по сърцето ти
и буквите ми нямат очертания.
Опънати до скъсване са струните,
реките са изваяли телата ни,
в прегръдка с океана се римуваме,
сред вятъра намираме душата си.
Разкъсваме се... някъде в далечното,
до спящите вулкани, до пустините,
когато те погледна, съм обречена
да паля и реките, и градините.
Отиваме си... някога след залеза,
но този път оставам до следите ни,
и знаейки, че тук съм те разказала,
отново имам сили за мечтите си.
© Деси All rights reserved.
