14.07.2009 г., 22:49 ч.

Ням избор 

  Поезия » Философска
5.0 / 15
881 0 29
Ням избор
Избираме едно небе да ни притиска
над крачките, които тежко местим -
приличаме на всеки, който ни поиска
и плачем в центъра на своето "не искам".
Приятелите ни сълзят в очите ни -
единствено когато имат време
за нещо свое да ни питат -
в поредица от срещи и от бреме.
Прелитат покрай нас и с нас отлитат
любовните страни на техните страдания,
а ние - неочаквано добри на старини ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Предложения
  • Ще се прегърна сам и ще си тръгна. Без друго моите ръце не те докосват. Не знам в какво съм се превъ...
  • Не ме забърквай в твоята история, на мелеща напразно воденица. Любим си. Аз любима на теория, на пра...
  • Най-незабравимото време - то остава, моя тъжна любов! Надделяло над стремглавото бреме, в магнита на...

Още произведения »