14.07.2009 г., 22:49

Ням избор

984 0 29

Ням избор

 

Избираме едно небе да ни притиска

над крачките, които тежко местим -

приличаме на всеки, който ни поиска

и плачем в центъра на своето "не искам".

 

Приятелите ни сълзят в очите ни -

единствено когато имат време

за нещо свое  да ни питат -

в поредица от срещи и от бреме.

 

Прелитат покрай нас и с нас отлитат

любовните страни на техните  страдания,

а ние - неочаквано добри на старини

мълчим, щом срещнем нечие "пияно" отчаяние...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...