14 июл. 2009 г., 22:49

Ням избор

992 0 29

Ням избор

 

Избираме едно небе да ни притиска

над крачките, които тежко местим -

приличаме на всеки, който ни поиска

и плачем в центъра на своето "не искам".

 

Приятелите ни сълзят в очите ни -

единствено когато имат време

за нещо свое  да ни питат -

в поредица от срещи и от бреме.

 

Прелитат покрай нас и с нас отлитат

любовните страни на техните  страдания,

а ние - неочаквано добри на старини

мълчим, щом срещнем нечие "пияно" отчаяние...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...