Jul 14, 2009, 10:49 PM

Ням избор

993 0 29

Ням избор

 

Избираме едно небе да ни притиска

над крачките, които тежко местим -

приличаме на всеки, който ни поиска

и плачем в центъра на своето "не искам".

 

Приятелите ни сълзят в очите ни -

единствено когато имат време

за нещо свое  да ни питат -

в поредица от срещи и от бреме.

 

Прелитат покрай нас и с нас отлитат

любовните страни на техните  страдания,

а ние - неочаквано добри на старини

мълчим, щом срещнем нечие "пияно" отчаяние...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...