Ням избор
Избираме едно небе да ни притиска
над крачките, които тежко местим -
приличаме на всеки, който ни поиска
и плачем в центъра на своето "не искам".
Приятелите ни сълзят в очите ни -
единствено когато имат време
за нещо свое да ни питат -
в поредица от срещи и от бреме.
Прелитат покрай нас и с нас отлитат
любовните страни на техните страдания,
а ние - неочаквано добри на старини ...