Няма...

4.09.2012 г., 16:40 ч.

Поезия » Философска

985 0 1

Не поглеждам назад.
Няма смисъл от спомени.
Вярвах до вчера, че с тях се живее...
Като зъл дървояд
под кората ми рови
великата скука без капка идея.
Зад безличните дни,
дето тичат по пътя ми
и се сбират за полет, като прелетно ято,
вече няма искри,
няма ревност и кръпки,
даже няма безсилие в края на лятото.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Няма...

Искате да прочетете повече?

Предложения