Няма
453
0
1
От уроците на свойте грешки
учих, утре как да не греша.
И съвсем нормално, по човешки,
истината тънеше в лъжа.
Само който вярваше във мрака,
имаше в живота светлина.
Казваха ми, да открия знакаq
в който мога да се разбера.
Взирах се в тревите и листата,
търсих знак по своите следи.
Подозирах шепнещия вятър,
че раздухва смислените дни.
От звездите капеха надежди -
истините светват сутринта.
Аз грешах и в грешките се вглеждах,
не опитах да се променя.
А в промяната било е знака
и съвсем случайно го открих.
Няма нищо почващо със чакане!
Няма нищо свършващо със стих!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
