От уроците на свойте грешки
учих, утре как да не греша.
И съвсем нормално, по човешки,
истината тънеше в лъжа.
Само който вярваше във мрака,
имаше в живота светлина.
Казваха ми, да открия знакаq
в който мога да се разбера.
Взирах се в тревите и листата,
търсих знак по своите следи.
Подозирах шепнещия вятър,
че раздухва смислените дни. ...