Няма
Няма свят без тъга.
Опитвам се да се усмихна.
И да намеря прелестна дъга,
с която очите ми да свикнат.
Няма ден без светлина.
Но загасям нощем лампата си аз.
И чакам полъх топлина...
и чакам аз да й усетя ласките.
Няма нощи без луна.
И няма съвест тъй порочно чиста.
А корабът със белите платна
да спре на моя пристан искам...
Няма хора без лица.
Но аз безличен съм за нея.
И нейните очи като слънца
ще престанат моята душа да греят.
Няма обич без разлъка.
А тя как се лекува? Как се забравят мечтите?
Да се отдам на параноя объркан
или да пребоядисам вкъщи стените?
Ех, да можех да пребоядисам душата си!
Щях отново да изпитвам сладост.
Щях да управлява съдбата си...
"Знаеш ли..." - казва тя. "Няма свят без радост."
Опитвам се да се усмихна.
И да намеря прелестна дъга,
с която очите ми да свикнат.
Няма ден без светлина.
Но загасям нощем лампата си аз.
И чакам полъх топлина...
и чакам аз да й усетя ласките.
Няма нощи без луна.
И няма съвест тъй порочно чиста.
А корабът със белите платна
да спре на моя пристан искам...
Няма хора без лица.
Но аз безличен съм за нея.
И нейните очи като слънца
ще престанат моята душа да греят.
Няма обич без разлъка.
А тя как се лекува? Как се забравят мечтите?
Да се отдам на параноя объркан
или да пребоядисам вкъщи стените?
Ех, да можех да пребоядисам душата си!
Щях отново да изпитвам сладост.
Щях да управлява съдбата си...
"Знаеш ли..." - казва тя. "Няма свят без радост."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
