8.06.2017 г., 15:06 ч.

Няма 

  Поезия » Любовна
371 0 9

Няма да нося часовник,
аз се сверявам по късче небе,
по слънцето дето отмерва
мигове Рая със тебе.

 

Няма да спра и да плача,
когато преливат сълзи
от невъзможното щастие,
или от сбъднати дни.

 

Няма да съм пуст извор
за пресушени души,
мога да бъда оазис
за животворни мечти.

 

Galaxi

© Галина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??