Няма да нося часовник,
аз се сверявам по късче небе,
по слънцето дето отмерва
мигове Рая със тебе.
Няма да спра и да плача,
когато преливат сълзи
от невъзможното щастие,
или от сбъднати дни.
Няма да съм пуст извор
за пресушени души,
мога да бъда оазис
за животворни мечти.
Galaxi
© Галина Всички права запазени