Jun 8, 2017, 3:06 PM

Няма 

  Poetry » Love
464 0 9

Няма да нося часовник,
аз се сверявам по късче небе,
по слънцето дето отмерва
мигове Рая със тебе.

 

Няма да спра и да плача,
когато преливат сълзи
от невъзможното щастие,
или от сбъднати дни.

 

Няма да съм пуст извор
за пресушени души,
мога да бъда оазис
за животворни мечти.

 

Galaxi

© Галина All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??