18.09.2020 г., 16:10  

Няма

699 6 22

Разкажи ми за теб! Разкажи ми!

Бях на десет , а ти - на четирсет,

вече минаха двайсет години,

разкажи ми какво промени се?

Моят ден е нечувано скучен

моя ден по- добре да го няма.

Нямам работа, нямам и куче-

Ни комедия има. Ни драма.

Нямам близки. Не се и омъжих.

Нищо нямам, щом щастие нямам.

Нямам, нямам! А търсих ли, търсих!

Ни любима съм, нито съм "Мама".

Ни богата. Ни много ценена.

Ни красива, ни млада, ни силна.

Връх строих, пък прилича на бездна

огън палих, пък в него изстинах.

Разкажи ми за теб! Как я караш?

Битието прилича на сцена -

аз статист съм. Актьорството мразя.

Друга роля не искам да взема.

 

И не искам да чувам аплауза

Шоу няма, а зрители само.

Ти защо, ти защо се отказа

да те има в живота ми, мамо?

 

 

 

 

 

 

 

/Не съм лирическата героиня и не е посветено на майка ми/

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Гарелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....