Няма
Разкажи ми за теб! Разкажи ми!
Бях на десет , а ти - на четирсет,
вече минаха двайсет години,
разкажи ми какво промени се?
Моят ден е нечувано скучен
моя ден по- добре да го няма.
Нямам работа, нямам и куче-
Ни комедия има. Ни драма.
Нямам близки. Не се и омъжих.
Нищо нямам, щом щастие нямам.
Нямам, нямам! А търсих ли, търсих!
Ни любима съм, нито съм "Мама".
Ни богата. Ни много ценена.
Ни красива, ни млада, ни силна.
Връх строих, пък прилича на бездна
огън палих, пък в него изстинах.
Разкажи ми за теб! Как я караш?
Битието прилича на сцена -
аз статист съм. Актьорството мразя.
Друга роля не искам да взема.
И не искам да чувам аплауза
Шоу няма, а зрители само.
Ти защо, ти защо се отказа
да те има в живота ми, мамо?
/Не съм лирическата героиня и не е посветено на майка ми/
© Деница Гарелова All rights reserved.
