Няма да е все така
Няма да е все така! -
вярвам го и отстоявам,
нищо, че сега светът
тъне в облачна забрава.
Че с отрязани крила
хората бездумни крачим,
скрили в призрачна мъгла
страх вменен ни от палача.
А невидимият, той,
киска се доволен в здрача,
че успял е сам, без бой
бедните души да смачка.
Любовта ни да смрази,
вярата докрай прекърши
и зад тежките врати
злото пъклено довърши.
Но дали ще е така,
щом приемем, че в живота
лодки имаме с весла,
заедно пък... правим флота.
А невидимия враг
/бил пък той и със корона/,
го смалим до атом благ
и... изритаме от трона.
31.03.2020
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
