18.02.2017 г., 14:14

Няма да крия

802 2 2

Няма да крия и пред теб ще призная,

искам ти да се радваш, да бъдеш щастлив.

Затихва болка, любовта най-накрая

изпълва живота ни безкрайно красив.
 

На крилете на вятъра обичта голяма 

дойде. Не си мисли да си тръгваш точно сега!

Пътища трудни заедно преминахме двама,

с тебе вървяхме дружно, за да достигнем мига!
 

Огненосни бури по пътя срещахме двама,

но съдбата-орисница нас навеки събра.

Животът щастлив преди беше истинска драма,

но сега с любов и вяра срещаме първа зора!
 

Автор: Виктория Милчева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Милчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...