Няма да моля
Няма да моля за капчица любов.
Тя трябва да е океан безбрежен,
красива да е като птичи зов,
като поглед необятен, нежен...
Няма да моля за себе си и нежността,
макар че дните ми на бури да приличат,
Тя трябва да е като пролетта,
като капки по стъклото как се стичат.
Няма да моля за искрица топлина,
макар да зъзна в своята самотност.
Тя трябва да е като песента,
отпускаща със своята незримост.
Няма да моля! Аз имам гордостта,
тя моли ме горчиво за пощада!
Върви си! Тя моли ме на нея да простя!
Върви си! Не ще оставя гордостта да страда!
© Яна Танева Всички права запазени