Няма да падна
НЯМА ДА ПАДНА
Връхлитат ме бури смразяващо-ледни,
на крака се задържам едва
и чувствам, че губя сили последни,
готова да падна.
Но миг след това
усещам, че някой прихваща ме здраво,
заслонил ме с тяло от бурята зла.
И мисля - при тази регръдка корава,
да падна,
аз просто не бих могла.
И силите мои отново се връщат,
и се не плаша от бури досадни.
Щом има ръце да ме прегръщат,
нека връхлитат,
няма да падна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлияна Донева Всички права запазени