30.07.2011 г., 11:33

Няма да падна

980 0 2

НЯМА ДА ПАДНА

 

Връхлитат ме бури смразяващо-ледни,

на крака се задържам едва

и чувствам, че губя сили последни,

готова да падна.

Но миг след това

усещам, че някой прихваща ме здраво,

заслонил ме с тяло от бурята зла.

И мисля - при тази регръдка корава,

да падна,

аз просто не бих могла.

И силите мои отново се връщат,

и се не плаша от бури досадни.

Щом има ръце да ме прегръщат,

нека връхлитат,

няма да падна.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлияна Донева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...