НЯМА ДА ПАДНА
Връхлитат ме бури смразяващо-ледни,
на крака се задържам едва
и чувствам, че губя сили последни,
готова да падна.
Но миг след това
усещам, че някой прихваща ме здраво,
заслонил ме с тяло от бурята зла.
И мисля - при тази регръдка корава,
да падна,
аз просто не бих могла.
И силите мои отново се връщат,
и се не плаша от бури досадни.
Щом има ръце да ме прегръщат,
нека връхлитат,
няма да падна.
© Юлияна Донева Всички права запазени