Няма да се дам!
Понякога ми иде
да заплача,
понякога просто
няма за какво...
дали за мил или
за скъп приятел..
но сълзите не потичат,
а очите са стъкло...
Всеки страда в своя свят,
всеки в своето легло ще легне
и потънал в скръб и тишина,
ще опита във съня си да побегне...
Любовта отпратих
... мислих... нямам време,
пък и кой ли като мене
сънува приказките денем?!...
Аз бих помечтала...
със всеки от вас,
мои верни другари...
но знаем...
пътят е пред нас -
тепърва ще ни бият шамари!...
Светът не ще ни пожали!
Бичовете на несгодите ни
ще ни пари!...
Ще се лее пот и сълзи
и сълзите във потта ни
ще преливат...
Люти рани
и самотни дни в пиянство...
а майките тревожни,
сън не видят!...
Страх ме е от страхът,
а дните на радост,
календарни текат...
Трябва ми гордост!
Трябва ми сила!
Животът ме чака
на близка среща -
решаващ е двубоят!...
Ще загубя много, знам...
и сълзи и кръв гореща!
Ще се уплаша ли?!...
Не! Няма да се дам!
И дяволът да е насреща!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Драгиева Всички права запазени
