Аз зная, че просто няма да те върна,

Но нямам и силите да стисна със зъби и да си тръгна!

Остави ме, когато имах най-голяма нужда от подкрепа.

Оставих те, с мислите си бях заета…

Спомняш ли си хубавото лято - най-хубавото беше то!

Само заради това, че успях до теб да се докосна.

Но вместо да стискаш ръката ми,

когато се разхождаха влюбените по брега,

ти спеше и спеше, нехаеше за любовта!

Ходих на кея, гледах как се бунтува морето

и аз вътрешно умирах, късаше ми се сърцето.

За кого всъщност бях дошла…?

Изолирах всичко.

В съзнанието ми бяха аз, морето и погълващата ме самота!

Преодолях го, пречупих се, но вече нищо не остана.

Започнах да се питам къде съм?

Уж тук съм, а ме няма.