Аз зная, че просто няма да те върна,
Но нямам и силите да стисна със зъби и да си тръгна!
Остави ме, когато имах най-голяма нужда от подкрепа.
Оставих те, с мислите си бях заета…
Спомняш ли си хубавото лято - най-хубавото беше то!
Само заради това, че успях до теб да се докосна.
Но вместо да стискаш ръката ми,
когато се разхождаха влюбените по брега,
ти спеше и спеше, нехаеше за любовта!
Ходих на кея, гледах как се бунтува морето
и аз вътрешно умирах, късаше ми се сърцето.
За кого всъщност бях дошла…? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up