4.04.2017 г., 11:29

Няма да си тръгна...

627 2 2

Не искам планове за днес  да правя,
без теб не ме  вълнува битието,
и вещо самотата си заравям,
живеейки си в тебе...  във сърцето ти.

На топличко, безгрижно  си живея,
и клетките ти  с мене оросявам,
жадувам те и страстно те копнея,
да бъда жива в теб си отстоявам.

Съдба съм твоя, няма я вината,
и да ме гониш, няма да си тръгна,
жигосана с любов душата ти,  
все някога със мен ще се загърне.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Неземна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря! Напълно споделям разсъжденията ти!
  • Чудесно проникновение! Истинската любов живее за другия и копнее да направи живота му по-добър! Любов е да отстояваш правото си да обичаш и да живееш за другия, без да го принуждаваш да те обича и без да го обсебваш, независимо дали те обича и оценява това, което си и което правиш за него. Любовта "дълго търпи и е милостива, любовта не се раздразнява, не безобразничи, не държи сметка за зло; на всичко се надява, на всичко хваща вяра, всичко изтърпява. Любовта никога не отпада!"(цитат от Библията). Живот произлиза само от живот, така и любов произлиза само от любов - затова има надежда и другия да те обикне! Но любовта е толкова велика, че дори няма нужда да бъде споделена, за да съществува - тя е вечна и безкрайна! Но ние, хората имаме силата да решаваме свободно дали да я приемем или не.Това е основния избор, определящ нашата съдба! Истинската любов никога не ограбва индивидуалността и пълноценността на личността - не бива живота ти да бъде само другия. Всеки има свое място и роля!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...