Няма да те пусна да си идеш
И не мога да те пусна да си идеш,
едвам измолила за теб!
Покрай мен безмълвно да преминеш,
докосвайки ме нежно като повей лек...
И една усмивка няма да пропусна!
Красива като утринните капчици роса...
Дълбоко във сърцето ще я пазя,
топла, мила, пъстроцветна кат дъга!
Не, няма да те пусна да си идеш!
Че ти при мен едва сега дойде!
Окъпан в щастие и мъжка сила,
за полет вечен подари ми ти криле!
На Г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Танева Всички права запазени
