Няма как,
в падащия мрак,
да върнеш Слънцето
назад.
Да спреш есенния
листопад.
Да бъдеш вечно
млад.
Да обичаш,
без да мразиш.
Сух да бъдеш,
а вода да газиш.
Няма как,
да забравиш стар
мерак.
Да лекуваш
люта рана,
само със закана.
Без крила да литнеш
към небето,
да бъдеш риба
във морето.
И старата Любов
ръжда я лови,
ако пълни сърцето
ти с отрова!
© Живко Делчев Всички права запазени