Няма как,
в падащия мрак,
да върнеш Слънцето
назад.
Да спреш есенния
листопад.
Да бъдеш вечно
млад.
Да обичаш,
без да мразиш.
Сух да бъдеш,
а вода да газиш.
Няма как,
да забравиш стар
мерак.
Да лекуваш
люта рана,
само със закана.
Без крила да литнеш
към небето,
да бъдеш риба
във морето.
И старата Любов
ръжда я лови,
ако пълни сърцето
ти с отрова!
© Живко Делчев All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
