23.03.2012 г., 11:33 ч.

Няма край, има ново начало 

  Поезия » Любовна
903 0 5

 

 

 

Когато залезът спре във очите ми

и там завинаги потъне.

Когато замечтаната луна

в тях няма вече да се върне.

Когато спре дъхът

и на заспала ще приличам.

Когато невъзможно ще е

бели стихове да сричам.

Когато ще си отида тихо,

но в теб ще съм - да те обичам...

 

Очите ми в звезди ще се превърнат,

жадуващи, ще търсят да те зърнат.

По лунната пътека ще дохождат

и спомени от мен ще ти провождат.

Дъхът ми с пролетта ще долети,

ще те погали нежно, ще те утеши.

Ще те омайват птичи песни...

ще ти донасят от небето вести.

Не искам, мили, да тъжиш.

Пътя си и ти ще извървиш...

Няма край, има ново начало,

щом на света обич е дало...

© Галина Карааргирова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??