Няма край, има ново начало
Когато залезът спре във очите ми
и там завинаги потъне.
Когато замечтаната луна
в тях няма вече да се върне.
Когато спре дъхът
и на заспала ще приличам.
Когато невъзможно ще е
бели стихове да сричам.
Когато ще си отида тихо,
но в теб ще съм - да те обичам...
Очите ми в звезди ще се превърнат,
жадуващи, ще търсят да те зърнат.
По лунната пътека ще дохождат
и спомени от мен ще ти провождат.
Дъхът ми с пролетта ще долети,
ще те погали нежно, ще те утеши.
Ще те омайват птичи песни...
ще ти донасят от небето вести.
Не искам, мили, да тъжиш.
Пътя си и ти ще извървиш...
Няма край, има ново начало,
щом на света обич е дало...
© Галина Карааргирова All rights reserved.
