28.11.2020 г., 18:39

Няма край тази корона

540 0 0

Напих се с водка, ром и джин,

изпих и чаша вода с аспирин,

ударих си една ракия,…

Корона вируса, за да убия,

но не умира този звяр,

тежи ми в душата като товар.

Хакнах и едно вино червено,

дано му приседне при мене.

После се намазах с първак

и съм готов за голям коняк.

Пих всичко, което видях,

от ужас пореден едва не умрях,

но няма спасение вярвайте, хора,

не мога с пиене да го преборя.

Ще пробвам отново след ден!

Дано да забрави за мен!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Татяна Бобчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...