SdUHaN`In`LovE (Борислав Попов)
9 66
28.04.2006 г., 18:15 ч.

Няма Любов 

  Поезия
1869 0 18
Защо пак пиша за Любов,
за тоз кошмар сълзи пилея
и късам листи - нов след нов,
задрасквам думи и се смея.
Но в момента следващ вече няма,
усмивка сладка по лицето,
а тя стои пред мен засмяна,
като демон слязъл от небето.
Като ангел възкресен от Ада,
коварна, страшна и ме гледа,
изсмуква тя от мен душата
и остава страховито бледа.
Това не е конкретна дама.
Това не е човек дори,
а всъщност чувство и измама,
любов наричах я преди.
Сега за мен е просто чувство,
което времето заравя,
но душата ми остана пуста,
единствен споменът остава.
Спомен, който ще ме гложди
и може би ще ме боли,
когато сам ще се разхождам
и с друг ще знам, че ще си ти.
Но има лек един-единствен,
макар че доста късно осъзнах -
изтрих го - споменът убииствен,
със смях и радост аз запях:
"Ще спра да мисля аз за нея,
ще спре сърцето да гори,
отново аз ще се засмея
и пак ще бъда най-щастлив..."

© Борислав Попов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??