Няма любовта да ни напусне
Няма любовта да ни напусне -
ще я опазим даже със сълзи,
че ако за миг се тя прекъсне,
сивотата подличко ще пропълзи.
Любовта за двамата говори,
моя скъпа и обичана жена:
как с теб, в радостни простори,
смъкнахме сива, тежка пелена,
яхнала душите страховито
в днешните времена отново
с мерзост, пристъпваща прикрито
в световно пространство готово.
Няма любовта да ни напусне -
ще я опазим даже със сълзи,
че ако за миг се тя прекъсне,
сивотата подличко ще пропълзи.
Песента ни другите ще чуят -
ще съзрат тогава светлината
и светa задрямал ще събудят
с порива на добрината,
който пътища проправя – нови,
достигащи дори и до сираче
и няма вече ръждави окови
да карат човека да плаче.
Няма любовта да ни напусне -
ще я опазим даже със сълзи,
че ако за миг се тя прекъсне,
сивотата подличко ще пропълзи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Рибаров Всички права запазени