Няма любовта да ни напусне
Няма любовта да ни напусне -
ще я опазим даже със сълзи,
че ако за миг се тя прекъсне,
сивотата подличко ще пропълзи.
Любовта за двамата говори,
моя скъпа и обичана жена:
как с теб, в радостни простори,
смъкнахме сива, тежка пелена,
яхнала душите страховито
в днешните времена отново
с мерзост, пристъпваща прикрито
в световно пространство готово.
Няма любовта да ни напусне -
ще я опазим даже със сълзи,
че ако за миг се тя прекъсне,
сивотата подличко ще пропълзи.
Песента ни другите ще чуят -
ще съзрат тогава светлината
и светa задрямал ще събудят
с порива на добрината,
който пътища проправя – нови,
достигащи дори и до сираче
и няма вече ръждави окови
да карат човека да плаче.
Няма любовта да ни напусне -
ще я опазим даже със сълзи,
че ако за миг се тя прекъсне,
сивотата подличко ще пропълзи.
© Валери Рибаров All rights reserved.
