17.07.2006 г., 21:02

Няма място тука за измама

758 0 20




 

-Няма място тука за измама,

но проблемът свързан е с двама

и затуй, чрез плахата надежда,

пътят ми до тебе ме довежда.

 

Тегнат между нас обиди-

всеки може да ги види:

вчера да ти кажа не посмях,

че отчитам своя грях.

 

-Винаги си бил прикрит,

а не виждаш – гасна

и с тоз тиган протрит

съм готова да те фрасна.

 

-Вярно е, че досегашната раздяла

накърни милувката ни бяла,

но това събитие безобразно

ни държи в напрежение напразно.

 

Чакай! Аз ще сложа за закуска-

нека пламъкът не ни напуска:

искам пак да се засмееш

и с мен да се гордееш!?

 

-Ти ме хвърли в самота,

а това е чиста срамота-

мене ме използваш за разврат,

а сега говориш за обрат?!

 

Как ни свърза този чат?

Ха, кажи де, тарикат!

Пишехме си с копнеж,

ти използваше “летеж”.

 

В объркания днешен свят

аз оставам нежен цвят

и ти казвам днеска само,

че ми липсва твойто рамо.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Кухненско"
    Не бях попадала на това!
    Поздрави!
  • Здравей, Романтична!
    Работата е ясна, само че ми се налага сега да възстановявам резервите на Двореца...Добре ви е посрещнала Лъки, но ще повторим този купон.
    Поздрав!
  • Мо,недей се къхъри така,
    всичко беше си една "игра".
    Лъки беше наша домакиня,
    ний пък-весела дружина.
    Ама няма повече да "плещя",
    шото може някого да...стресна!
    Знам ли!?
    Етчи,дай да пазим тишина,
    щото ще настане тя една...

    Поздрави на двама ви-Лъки и Мойсей!
  • Пощата отворих,много благодаря
    Всичко хубаво и щастие в ноща
  • Поща

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....