Jul 17, 2006, 9:02 PM

Няма място тука за измама

  Poetry
753 0 20




 

-Няма място тука за измама,

но проблемът свързан е с двама

и затуй, чрез плахата надежда,

пътят ми до тебе ме довежда.

 

Тегнат между нас обиди-

всеки може да ги види:

вчера да ти кажа не посмях,

че отчитам своя грях.

 

-Винаги си бил прикрит,

а не виждаш – гасна

и с тоз тиган протрит

съм готова да те фрасна.

 

-Вярно е, че досегашната раздяла

накърни милувката ни бяла,

но това събитие безобразно

ни държи в напрежение напразно.

 

Чакай! Аз ще сложа за закуска-

нека пламъкът не ни напуска:

искам пак да се засмееш

и с мен да се гордееш!?

 

-Ти ме хвърли в самота,

а това е чиста срамота-

мене ме използваш за разврат,

а сега говориш за обрат?!

 

Как ни свърза този чат?

Ха, кажи де, тарикат!

Пишехме си с копнеж,

ти използваше “летеж”.

 

В объркания днешен свят

аз оставам нежен цвят

и ти казвам днеска само,

че ми липсва твойто рамо.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Рибаров All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Кухненско"
    Не бях попадала на това!
    Поздрави!
  • Здравей, Романтична!
    Работата е ясна, само че ми се налага сега да възстановявам резервите на Двореца...Добре ви е посрещнала Лъки, но ще повторим този купон.
    Поздрав!
  • Мо,недей се къхъри така,
    всичко беше си една "игра".
    Лъки беше наша домакиня,
    ний пък-весела дружина.
    Ама няма повече да "плещя",
    шото може някого да...стресна!
    Знам ли!?
    Етчи,дай да пазим тишина,
    щото ще настане тя една...

    Поздрави на двама ви-Лъки и Мойсей!
  • Пощата отворих,много благодаря
    Всичко хубаво и щастие в ноща
  • Поща

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...